Принципно е така, ако може да погледнеш отгоре на човешките взаимоотношения в техните крайности. Но това не винаги се отдава, а и има ситуации, когато, чисто практически не е здравословно да си толкова толерантен в интимната сфера.
Все пак, в подкрепа на твоята нагласа си мисля, че всичко е довреме...и любовта и изневерите, и секса, и страстта, и триъгълниците, и драмите, дори и тези така ценни и неделими наши деца, престават да бъдат деца...Раждаме се със заспал пол и нагони, и накрая в големия процент от случаи- точно така си и отиваме... Любовта е светъл, но блед спомен, изневерите са простени, отмъстени или просто - неважни, сексът и страстта се усещат като да са били в нечий друг живот, за който може само да разправяме на внуците с недомлъвки, докато те ни се смеят на старомодния жаргон....триъгълниците отдавна са се разпаднали на тирета, някои от които са заели място в некролозите - между двете дати... драмите са завършили с многоточие, като в двутомен роман, чието продължение, така и не сме намерили време да си купим...децата - те просто си имат свой живот, който все повече няма връзка с нашия...
Чудя се, в кой клуб ще пишем тогава?
Не искайте много, за да може да платите цената.
|