|
Стоиш ми някак безучастна (не в темата .. разбираш ?!). Той ти предложил, ти си се съгласила, "някой" да те "накара" .. Пълна липса на отговорност и собствена позиция.
Да .. с годините се променяме - и очакванията, и желанията, и вкуса, ако щеш. Нормално е вчера да си харесвал и искал едно, утре друго. Развиваме се. Но зад всяко едно от тези е хубаво да заставаме. Защото това са нашите желания, нашите очаквания, нашите стремежи и .. ничии други. Да стоиш съгласна .. за мен е престъпление. Трябва да участваш. Твоят живот е тва и той трябва да се живее. Няма кой друг да го стори вместо теб.
Ще ти разкажа нещо. Имам приятелка. 10 години "ходи" с един "женен". То я "лъга", то "обещава", то се разделяха, то .. чудо. Докато един ден взе нещата в свои ръце и .. му роди дете. Бе ясна - и като позиция, и като действия - "със или без теб аз това дете ще го имам". Без агресия ... просто го стори. Така ... той заживя с нея, но .. не това е интересното. Впечатли ме как тя си взе решението, понесе отговорността и в момента си стои зад избора. Нещата се оказаха в доста по-различна гама от розовото, но .. поне се събуди от дълбоката кома, в която бе, когато твърдеше, че той я бил "лъжел", бил такъв, бил онакъв.
Та .. мисълта ми е - нещата са единствено и само в нашите ръце. Ние ги случваме. Действай ! Не стой ! (независимо в каква посока)
Съвет, как да спреш да го обичаш, няма как да ти дам, не искам, а и не знам как се прави това. Ти знаеш ли ?! Ако го знаеш, трай си. Пак не искам да знам.
|
Re: здравейте:) [re: vicenza]
