Бе виновни... Никой не знае на кой кво му е в главата, пък още по-малко кой по-виновен и пред кой най-много видиш ли. Сякаш не е най-нормалното нещо на света да грешиш, да нараняваш, да прощаваш, да ревнуваш, да правиш избори, да се влюбиш, да се смееш или да поплачеш.

Хората не ходят с лампички на челото си - зелено за разведен или без деца, жълто за нещастно женен и червено за женен с три хлапета. Хората са хора. Тия тезиси с любовните триъгълници и как единият непременно си го/я развява търсейки, а другият е мазохист са много наивни. Може пък най-стойностният от триъгълника да е в "лошата" роля. Човек мисли, планира, избира и все някога се усеща, че не всичко зависи от твърдата му ръка и желязната му дисциплина. Най-обикновени хора сме бе, много глупости правим.

И да, децата са болната тема на всички и най-големият аргумент в подобни престрелки. Алиса много често казва "аз съм дете на разведени" - това вместо "пардон, че бях лошава към мнението ти, но аз съм от другата страна - от пострадалите" - като някакъв бич божий е станало това определение. И що? Щото родителите психясват с това да се вкарват в роли - аз страдам, той си го вее, пък тя е кучка. Глупости на търкалета - все сме си нормални хорица. И все някой с някой е лош, а с друг по-добър. С който можем, искаме и успеем.

Каканижа си само. Щото айде към себе си не сме обективни, но гледам познати - изневерил някога някой и му изневерили друг път. Все си е той. Нито по-лош е станал, нито по-добър. А по-добър или лош баща пък още по-малко, ама това беше от друга тема)