Абе не знам. Аз, преди да се омъжа, и в съжителство не съм живяла с гадже, както сега е модно. По най-старомоден начин - на срещи и за онуйту - на гости у нас, у вас или където има терен до сутринта, и до следващата среща. Но, чак да ми е тегоба някаква, че със съпружето си пърдим под общ юрган непрекъснато и се виждаме чорлави, космясали, брадясали, недоспали и затънали в битовизъм... не е. Ежедневието без лустросания образ си има друго неоценимо предимство - всеки е истински, не играе театро за няколко часа или за един уикенд, защото за толкова може да се напудри човек без особен напън, а денонощно и за години - непосилно. Така че, като обичаш този, с когото живееш, пределно си наясно кого обичаш всъщност. Е, лазим си взаимно чат-пат по нервите, знаем си наизуст несъвършенствата, даже и мислите си четем, какво остава за "тайните". Поне като сме заедно, е честно, без самозалъгване и излишен патос по саможертви или прочие глупости, заради които някои твърдят, че били нещастни в брака, ама търпят, защото ...еди-какво си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите