|
Бе то, всичко дето го говориш много мъдро и улегнало звучи, спор няма...
Вероятно и аз след десетина годинки, като ми залезе музата ще споделям същата нагласа, но не мога да разбера защо намесваш поезията като такава, та едва ли не я противопоставяш на здравия разум?
Аз, примерно, ще си бъда поетично-романтична натура, дори като правя туршии... или недай си Боже, като дойде време да сменям памперсите на милото...и в това ще е опитвам да открия красота, любов, страст и съдбовни неща...също като Атинянката с нейния гръмоотвержен боб, който беше метнала по любимия в пристъп на...характер. Или като Търсиистината, за която предметите от бита или камъните в градината са одухотворени...
Поезията и поетичния поглед към света, според мен, са някаква вродена нагласа, от която не мож се отърва... и която далеч не касае само любовта и връзките, а се простира до най-разнообразни детайли...
Тя не бива да се бърка, камо ли да се идентифицира, с непрактичността, младежките ни самозаблуди, несподелените влюбвания, щастието на чужд гръб и приключенията в стил латино или балкански сериал.В този смисъл - жалко, че си спряла да пишеш поезия, а да я четеш още по-жалко... затворила си един прозорец към света. Това беше по повод на долното...
Тогава и прозрях красотата да си гледаш удобствата и да спра да рева и чета поезия и да я пиша съответно, а просто прагматично да приема нещата свързани с осигуряваното ми въпросно удобство
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
Re: здравейте:) [re: LlRA..]
(блондинка)
