Понеже не мога да поднасям съболезнования...
Ше ти пратя вместо тях едно стихче.
Не беше за тук и сега, но съм безмълвен.


Кое е твърде рано или късно?
Нима това ще кажеш ти?!
Та все едно да заповядаш
На наранената душа да не скърби!

То няма рано или късно
Косата на ОНАЯ си коси!
На живите остава да ги споменат с добро
И да проронят две сълзи!

Не казвай ти кое е рано...или късно,
А просто приеми!
Недей бесня, недей реви,
А щом ти се усмихват от Небето....
То просто усмихни им се и ти !


Автор: аз

Никой, никога няма да спечели битката при половете. Има твърде много сдобрявания с врага.