chavdar4eq от това, което пишеш тук ми става ясно, че ти си още много наранена и не позволяваш раните ти да минат сами.Вярвай ми, няма да минат, ако подхранваш омразата, истински се освобождаваш когато простиш и разбереш другия, дори в грешките и провалите му и го оставиш зад гърба си.Така както се палиш, аз ако съм ти дете, няма да събера кураж да ти кажа, че искам да се видя с баща си, дори да искам да му кажа колко ме е огорчил.Не е необходимо да те познавам лично, за да ти кажа това, защото когато човек е откровен както беше ти във форума, нещата се виждат дори по- ясно.Не се намесва емоцията към даден човек, именно защото не ви познаваме лично и можем да сме по-обективни.Нали знаеш как близката перспектива изкривява повече а отдалече нещата се виждат по -ясно.Естествено ти си решаваш как ще постъпиш, всички дори да ти казват че грешиш, проблемът си е твой и хлябът и ножът са в твоите ръце.Именно защото нещата вече зависят само от теб , можеш да си позволиш да бъдеш по- милостива и щедра.Може бащата да не заслужава да вижда децата си, но децата ти заслужават свободата сами да изберат дали да го видят или не, сами да решат какъв човек е той, да се опитат да изградят наново отношения с него ако те самите го искат.
Със сигурност съм на повече години от теб, аз самата се развивах във времето и си спомням, че като по.млада бях доста по крайна и по -непримирима във възгледите си.С годините, с нещата които се случваха около мен започнах да се променям, определено съм по -толерантна, отколкото бях на времето.Разводът също ме промени, отначало бях много по- крайна и гневна, доста години ми бяха необходими, за да осъзная истински, че не само бившия ми партньор имаше вина за провала, Казвам ти го не за друго, а за да ти напомня, че нещата никога не са само черно-бели.Има много нюанси и дори когато в семейството има някаква форма на насилие, виновен е не само насилникът, а и този, който се оставя да е жертва.Може да изглежда несправедливо това твърдение, но е истина.Когато не успееш да наложиш границите на поведение, а правиш дребни отстъпки, за свое удобство, рано или късно ти се налага да правиш все повече и да търпиш все повече.Това съм го правила и аз и затова също имам вина за проваления си брак.