Можеш, вярвай ми. Само не искаш. И изобщо не е нужно.

На мен ми харесва да съм хубава, да танцувам, да флиртувам, да се смея и да пръскам чар и да ме харесват.

Но ми харесва и да съм недоспала, преживяла, уморена и никой да не ме поглежда.

Както и да съм сериозна, вглъбена, работеща и взимаща решения и да ме приемат като колега.

Както и гушкава, прощаваща, помагаща и там- на линия - мама.

И що пък не безотговорна, простачка и "да го духат мъжете" гаднярка.

На края на деня не искам някой да ме възприема само като онази с чара и червилото. А преди се тръшках как не са ме научили да съм жена като жена и как не ми се получава. Научили са ме. В някакъв момент се харесах всякаква. И да, разбрах, че не всички ще ме харесват, но и няма нужда. Мога и 5 години да съм повече мъж - такъв е живота ми, професията ми.

Погледни се в огледалото - тъжна, уморена, разплакана. Виж си очите - хубави са, нали? Човек може да е хубав всякак - и като е down. Горе главата!