Neщо ми бяга в цялата дискусия,читсо логически погледнато.

Първо, (не, не съм чела "досието" на Каринка, но ще поработя върху придобиването на махленски манталитет aka danaia) - детето идва в къща, която не е чужда, но има свои правила; освен ако е на съвсем невръстна възраст, очаква се, че ще се съобразява; социализация му викат. Ако не е възпитано да се съобразява, е, налага се да приеме, че временно това се налага. Не знам защо демонизирате втората половинка; не е важно дали е половинка, това е възрастен човек, който има определен статут в тая конфигурация и освен поетите задължения към детето, има и права. Присъствието и приемането на детето не е задължение, а доброволен компромис, при това не безусловен.

Второ, а то произтича директно от първата точка, преди мама да изпрати детето при таткото и кошмарната му нова половинка, да бъде така добра да уточни изискванията си; ако те са неизпълними, може спокойно да мрънка по форумите колко е незаменима.

Добре, че децата имат повече здрав разум.

П.С. Нямам опит на "втора половинка" (zasega sym pyrva), но за сметка на това прекалено много опит на леля-бейбиситър.