|
В темата ти има драматизъм и романтика и мисля, че точно там е ключът.
Питаш принципно, но май, всеки може да говори само за себе си.
Когато се разделих светът ми се беше срутил и избягвах да се поглеждам в огледалото, защото от там ме гледаше вещица.
И когато някой ми каза, че съм красива и ме харесва, и иска да е с мен. Чувствах се толкова опустошена, пресъхнала и умряла, а изведнъж сърцето ми затупка и сякаш пак бях на 18 и отново имаше романтика. Но за да е драматична ситуацията той беше женен. Нямам намерение да развалям семейство, а и не съм готова за връзка. Майната му на бъдещето (аз така или иначе нямам бъдеще), на морала (какво като съм била морална, разделихме се). Чувствам се жива и искам да живея сега, но не както досега. Искам да прекрача границите, искам да се чувствам различно.
Връзката с женен е романтична и драматична, защото е забранена, има много трудности и няма бъдеще. Срещите са малки цветни празници в сивото ежедневие. За всичко си плащаме, нека да го изживеем така, че да си заслужава цената. Разведената жена е удобна, защото има много време и може да е "гъвкава" според времевите възможности на женения.
Тази романтична драма може да се унищожи по различни причини, например от думата: "Обичам те".
Има моменти, когато ми е било гузно и моменти, когато ме е било срам, и моменти, когато не съм могла да се позная. Дали е различно при нациите с хареми.
Такава връзка, според мен е добре да си остане тайна, макар че на женения мъж му харесва тя да стане обществено достояние.
Изводът ми за самата мен беше, че всеки си има път, който е добре да извърви, за да опознае себе си. И ако обичаш някого, ще го пуснеш да върви по неговия си път, ако падне ще му подадеш ръка да се изправи.
|
Re: Връзка с женен [re: 2biri]
