|
Не се впрягам, бре. Хиля се от началото на темата, защото е ясна, чиста и проста като къпан полицай. И, доколкото всичко живо, накачулено в нея, е било или пребивава в подобна конфигурация, става още по-забавно с разните му там изявления за любов, "така се случи", "ама не е честно", ама що пък да не е честно и задължителното "аз съм невинен, другите ми криви".
В действителност, винаги всички са в час, но за по удобно се правят на утепани.
1. Самотният ебач: "да, по принцип не е редно, но съм в такова емоционално състояние, че ме интересува само той/тя и ще го/я имам. Ако склони, отговорността си е негова/нейна, аз съм чист/а"
2. Атакуваният: "ах, ох, не мога да устоя, толкова съм подтиснат/а и нещастн/а в този брак, а той/тя така ме разбират, /не като моя/та горгона в къщи/, имам право на щастие, никой няма да разбере. Частен случай: сменям го/я със съпруга/та веднага, това е моят идеал, майната му на брака!"
3. Прецаканият: моят/а от доста време се държи странно и хладно, не ми се занимава да разбирам защо, я да си зарова главата в пясъка, докато му/и мине.
ако разбере: "Аууууууу, аз толкова да се трепя за семейството, пък той/тя да ми изневери! Мръсник/ца!"
Чудничко се халосваме и темата е благодатна за изпростяванка, лъжене, мажене и накокошинване, но дет се вика, кучетата си лаят, керванът си върви.
|
Re: мислАта [re: юpaтa]
