Re: Фалстарт / Взаимопомощ / Клуб на разведените

В притчата за раздадените таланти, май иносказателно иде реч за "талант" като
монета, основен капитал. Чудя се дали терминът е претърпял друго смислово значение тъкмо вследствие на библейския текст, след като тази парична единица отдавна е излязла от употреба.

В един по-различен прочит, "талантите", дадени ни от "Господаря", са вродените качества, умения, способности и духовни дарования. Всеки се ражда различно надарен и в това отношение и бедняшкта колиба, и дворецът са равни.

25:14-19.
"Защото Той ще постъпи като човек, който тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

Забележи, всекиму се дава според силата. На най-силния /духом/ връчват най-много, но той си носи риска и най-много да изгуби. А на съвсем слабичкия му дават само един, и мъничко да припечели с този капитал, пак ще е оценен. Защото като дойде "господарят" да търси сметка, първите двама - единият удвоил 5-те таланта, другият с 2-та, спечелил още 2, са оценени наравно, не класирани по числено превъзходство. А третият, завалийката, виж какво направил от страх да не се провали:

Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и nреумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негоднuя раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"

А, сега си го представи този, третия, като родено в мутренско семейство, разглезено и развратено в охолство дете. Съвсем мъничко духовни качества са му дали за умножаване, защото "господарят" отчел, че няма равен старт с другите, в порочна среда от детинство не би могло да стигне далеч, горкото.
А то, толкова не /си/ повярвало, че и малкото не инвестирало в нещо, наистина добро и полезно за другите.

п.п. обърнах стандартното богословско тълкувание на притчата с хастара навън, дано няма теолози наоколо, че ще ме пребият с камъни!