|
Тема |
Re: Крайно време е [re: Лили Bиxpoнpaв] |
|
Автор |
Sarayah (лунно-сребърна ) |
|
Публикувано | 15.04.11 11:09 |
|
|
Здравейте,
Имала съм късмета да израсна в семейство на родители, които не са си вдигали ръка и това се е повтаряло и във връзките ми. Шамари, побоища-не.
Затова пък психическо насилие- В ПЪЛНА СТЕПЕН.
И забележете, в семейството на родителите ми МАЙКА МИ е насилникът. Тази, която държи да доминира, натяква, мачка, манипулира, издевателства и прави всичко, което нискоинтелигентната й и неприятна първична природа й е диктувала.
Приложимо и върху съпруга- кротък, сдържан мъж, който сега на стари години й го връща.
Приложимо и върху мен- дъщеря й, която винаги е противодействала и в резултат от цялото това извратено "оформяне" на характер никога не е изпитвала любов и близост към нея.
Има ли жертва и насилник в едно семейство или връзка- никакъв Стокхолмски синдром не тушира нещата, никакви патриархални разбирания от типа на "такъв си го взела -такъв ще го търпиш", никакви битови и прагматични интереси от типа на "заради детето и заради колата, апартамента и общите ни имоти" не ми тежат като аргумент в полза на запазването на тоя тип връзка.
И толкоз!
|
| |
|
|
|