|
Иначе съм казвала, че отношението ми към първият съпруг охладня на 2-рия ден след сватбата. Той нали беше джудист-национал, силен и бъкан с хормони и напън:).
На 22 декември сватбата, на 24 -Бъдни вечер исках да си празнуваме сами, нали радостна че вече сме семейство, приготвях се. Той ми заяви, че майка му и баща му са се обидили, защото нали ни били поканили да бъднуваме заедно и се приготвяла. По онова време на майка му и бяха правили някаква операция на главата и всички и пазеха спокойствието, щото още беше с превръзка. Аз имах май неблагоразумието на обяд на 24 да и кажа, че ще си бъднуваме у нас, а на Коледа ще идем. Така и се бяхме разбрали със съпруга първоначално. Обаче той след 16 часа следобяда ми заяви, че няма начин там ще ходим. Казах му оперено, ако иска тогава сам да си ходи там. В 19 часа даже дойде баща му долу пред входа да ни вземел с колата, щото майка му страдала неимоверно, че се развалял празника, масата била сложена, другият и син вече бил там с жена си . Аз казах-НЕ!...а съпруга нервен и облечен каза, че сам ще ходи тогава...обръщайки се да тръгва изломотих честитка за майка му/това честно!/...е, момчето се обърна и ми отпра як шамар в едното слепоочие и предупреждение, че ако ме чуе да кажа нещо още по адрес на майка му ще ме смели /после ходих и на лекар, защото от тогава виждам леко размазано с едното око и до сега, но не е фатално слава бога /майка ми само каза, че който вдига ръка един път, пак ще го направи и ме води по прегледи освидетелстване, имам и документ/.
Та тогава стана скандал...той въпреки това отиде на вечерята сам и като се върна ми намилаше колко зле е майка му. На 26.12 трябваше да ходим на медена седмица на Простора горе, с кумовете. Аз отказах...пак стана скандал...и накрая ме нарамиха ей така по анцуг горе, никакви дрехи не си взех...стоях и гледах в една точка. Едвам издържах 3 дни и то благодарение на кумата...през цялото време говорихме за това, което се случи.
Тогава взех решение, че при първи удобен случай...ще се разкарам от него. Отврати ме! Още повече и друг път съм разказвала за простотиите по време на самата сватба с роднините му, по специално майка му...абе всички трябваше да и ходим на пръсти сакън да не и се разтворят шевовете от операцията ...тогава разбрах, че всъщност имам тотална непоносимост към свекърви и досадни мъжови роднини...остана си ми комплекс и до сега:)/да ме прощават момчешките майки/.
Последващото го знаете-та всъщност в ума си се разведох с него на втория ден след сватбата
А иначе простотиите дето брах с Хактьора след много години по-късно също бяха невъобразими, ама мина:)...него го спасяваше интелекта и атрактивността му в трезвите моменти...рекох, че това ще отмине, че може и да се лекува...патица, де да съм знаела, че отърване от агресия и алкохол-НЯМА!
Е сега знам
То па и с кротък като сегашния съпруг и това си е дерт...ти го подстрекаваш...оно не поема...скукааа...пу, да не му е уроки
За съжалене в нашата мила Родина освен на арменският поп на друг няма на кого да се оплачеш...факт! Спасяването е само в ръцете на давещия се!
Редактирано от LlRA.. на 15.04.11 11:09.
|
Re: Тази тема е бистрена доста тук и преди [re: Лили Bиxpoнpaв]
