|
....и бих казала, че доскоро и аз си представях нещата в този им вариант - държелив дядо, който още мъжкарее, нудизъм, , латино-танци, хайде да не е баш офроуд, но някакви пътешествия сред природата, салатата от мен, барбекюто от него... и в най-добрия случай малка обща избичка с подбрани вина...но иначе поотделно и всяка жаба да си знае гьола. И уж мечтата ми се сбъдна, защото моят човек си купи дом, на 200 метра от моя, близо до градината и плажа... и си викам, ще си ходим на гости, ще си почиваме един от друг вечер... и да не се караме за дреболии, да не затъваме в битовизми - да, ама не...Не можело то така, без аз като домакиня да избера неговата кухня и гардеробите в спалнята.. какви щели да бъдат, че да побират и неговите и моите дрехи...Да не говорим, че практически е невъзможно да си направя новата, уж индивидуалистично замислена баня, без той да я олектричи навсякъде с всевъзможни джаджи...Вечер, нямало с кого да си пие ракията...а и обичал да заспива на моето хъркане...накратко - нещата отиват на "дупе и гащи". Като капак се оказа, че и единият или и двамата може да се наложи да заминем за чужбина след 2-3 години... и хоп -скромната ми мечтичка се разтвори в някакво друго измерение...И после си викам - ей, ква си начи... ти си предполагай, ама остави Господ да се разполага...Може би да имам един път, може би друг, може би ще се въртя в кръг, а може и на място да остана, да чукна на дърво...
П.С. Като бях на 17 години се пробвах да пиша поезия, но белия стих не ми се отдаваше много, за разлика от изчистените куплети... Все пак оттогава ми остана един малко по успешен опит, за който се сетих току що и смятам да го лепна тук като ретро-заключение на темата, която май не стана много смислена по същество.
По стълбите… по стълбите към плажа, търкулнаха се моите животи.
Те бяха осем или даже …девет – като на котките.
Те бяха, може да се каже, по краткотрайни от един единствен…
И знам, по стълбите… по стълбите към плажа
ги пръснах аз като стотинки…
През първия живот реших на път да тръгна – ей, тъй… с плуване.
Ала спасителите ме спасиха, понеже беше пълна лудост.
Понеже беше пълна лудост, през втория живот направих лодка.
Не ме оставиха да отпътувам, защото било бягство от живота.
Защото беше бягство от живота, аз третия живот смених за кораб,
Обаче той без мен отплава – то е една история… да не разправям!
С четвъртия платих за пътни до някакъв самотен остров.
Но там водата беше мътна за лов на бисери…
След туй, през петия - изобщо нямах изход.
Поех огромен риск –обесиха ме за пиратство…
И следващия беше кратък…От седмия остана пясък..
От осмия пък – водорасли…
С последния, най прозаично си купих кърпа
и крем за слънце – да се мажа…
И после седнах като всички – с гръб към стълбите...
...към стълбите за плажа.
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
Ох, напълно те разбирам... [re: Marygold_vn]
(блондинка)
