Но в твоята история по-важното е не влюбването, за което няма спор, че възрастта не е пречка, а решението взето да се събереш с някого на тая възраст и да си споделяте битовизмите...и останалото...
Те, точно това останалото на мен ми се губи - не ми е ясно какво хубаво ще остане за споделяне на тая възраст, няма ли изчерпване, досада, умора, болести...и струва ли си те да бъдат споделяни. Май трябва да спра някоя щастливо изглеждаща двойка баба и дядо в градината и директно да ги питам?

Моите баби и дядовци не бяха щастливи един с друг на стари години и разликите, които съществуваха поначало в характерите и възгледите им ги раздалечиха още повече към края...Ако бяха по-млади сигурно щяха да са отдавна разведени. Майка ми и баща ми пък - СА разведени и с върде малко общо помежду им към момента - и двамата са индивидуалисти.
Та нямам пример, какво положително може да свързва двама души след 55+
Явно, трябва да разчитам на секса и влюбването....хм...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите