Абе мила, не си ли чувала, че на нашия му викат северозапаДналия край?
Къде там се навря бе моме? Сега ако кажеш и влашко село ... мани, мани.
Абе до хора си е де, и аз съм влашка снаха ама сигурно щото не сме живели там, та не е имало ексцесии с родата. Но на село си е друг свят, факт.
Обаче, подкрепям Алиса. Само споко, влез под кожата на мама, намери начин. Ако трябва, навред комшийките опознай, нейните приятелки дори. В един момент и това ще ти е полезно. На село всеки си вре носа дето не трябва, но и си помагат. Днес една ще ти метне два домата за салата, утре друга ще погледа детето за малко да идеш някъде.
За мъж ти ... не знам. Аз не се оправих с моя, затова съм тук. Но ... сега отчитам именно грешката, че мълчах. Казвай и на свеки. Малко по малко, небрежно, докато дойде деня да и споделиш сериозно как "майче не знам какво да правя. така и така, ти знаеш, виждам колко си добра в това, помогни ми." Много важно, ако не са ти го набили вече - само майко и татко. Никакво на малко име и т.н. Признавам, аз на моите сега даже по с кеф им казвам така. И аз рипах едно време, ама сега ми помагат много винаги когато могат.
Накратко, действай през мама, там е разковничето. И й казвай всичко. Не го жали мъжа, тои не е за жалене, еле па да му пазиш авторитет.
|