Като те чета как говориш за мъжа си, все едно от най-големия си враг се оплакваш.
как стояха нещата между вас през тези 3 години /май беше писала/, в които сте живели заедно преди да забременееш? Тогава сърдил ли се е, че поддържаш контакти с приятелите си и че работиш повече?
Също не разбирам как така В София винаги съм имала среда, много приятели, излизала съм много говориш в първо лице единствено число. Не сте ли излизали повече заедно с твоите приятели, отколкото поотделно всеки с неговите си? Той нямал ли е среда в София?

А що се отнася до това: Сега той се дразни дори като говоря с приятелка по телефона повече от 2 минути,
Трудно ли ще ти бъде да си провеждаш телефонните разговори, докато той е на работа или отсъства от къщи?
Попита ли го защо се дразни и дали не го дразни факта, че в часовете, когато сте заедно, ти не му обръщаш достатъчно внимание заради сладки приказки с приятелки?
Човекът може да се чувства пренебрегнат и малко нещо излишен покрай грижите ти с бебето. И да не се включва да помага, защото го е страх, че не прави нещата както трябва. Немалко мъже не проявяват интерес към бебета или пък си мислят, че освен да си поиграят с тях, не биха могли да ги къпят, преобличат и хранят по-добре от майките и малко нещо се дърпат.

Много е важно КАК общувате. А ти вече имаш някаква много негативна нагласа, усещам:

Имам чувството, че иска да стана една тъпа патица, която няма интереси, няма приятели и близки, няма на кого да разчита.

Той няма как да ти осигури подходящи за тебе контакти и приятелки в град, където не познаваш никого, а той е израснал там.
Ако неговите приятели са семейни с деца, поискай да те запознае със съпругите и да излизате заедно с тях понякога. Ако не са, каква работа имаш ти с бебето само в мъжка компания?
Ако мъжът ти има познати жени на вашата възраст, можеш да пробваш контакти с тях. Или да си общуваш с мамите по градинките, когато извеждаш бебето.

Виж, в момента аз също живея в родния град на мъжа ми. Неговите приятели от гимназията отдавна са се разбягали по света, с малкото, които са останали, той се вижда рядко и аз предпочитам да излизат по мъжки. Веднъж излязох с тях, но те си говореха за спомени от гимназията... приятно ми беше, но колкото за един път. Без да ме ограничават специално /никога не е и било/, просто нямам големи възможности да създавам нови интересни познанства тук. По същия начин се чувстваше и мъжът ми, когато живеехме 2 години в моя град. Но не ми е мрънкал, че искам да затъпява изолиран в къщи при тъщището.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите