|
Защото и двамата искахме дете и го направихме. След това започнаха простотиите, вече бях в третия месец и не исках да правя аборт. Че го обичах-обичах го, какво да се прави , ама и преди това съм обичала гаджетата си, пък деца от тях не съм искала. Просто мислех, че това е човекът, с когото можем да имаме хубаво семейство, да се разбираме и да отгледаме дете. В интерес на истината това негово отношение стана факт точно след като забременях. И понеже от писанията на хората тук ми се струва, че някои не ми вярват, а други мислят, че съм скрита лимонка и не си признавам колко съм лоша всъщност, а се правя на добра, ще попитам дали е нормално той все да се скатава когато имам прегледи и да не ме придружи нито веднъж, а когато лежа в болница, защото се наложи няколко пъти, да не дойде нито веднъж да ме види. Докато всичко ми беше наред и той се държеше що-годе нормално, после станах някак... негодна И не, докато лежах в болница той не е имал друго оправдание-нито командировка, нито много работа, та да няма време.
И понеже разговорът започна да се върти около свекървата и родата, ще кажа, че аз хората ги уважавам. Проблемът не е в тях, въпреки че могат да се усещат малко понякога. Проблемът е, че той се е вманиачил в отношението си към тях. Да, всеки път ходя с него в тях, защото ако не тръгна по команда той ми извива страшен скандал. Дори да имам работа трябва веднага да зарежа всичко, защото майка му искала да ни види с детето. Затова и не ми е кеф да ходя-защото според него трябва задължително да го правя.
Редактирано от Afraidtobealone на 25.02.11 11:27.
|
Re: Извинявай за въпроса... [re: Petkana_Divata]
