В техния случай мъжът и не е виновен толкова. Родил се е с властна и обзета от мания за контрол на отрочето майка. Момата пише, че преди да де заселят в прованса при мама, 3 години са живяли самостоятелно в София и всичко било тип-топ. Щом изневиделица, попадайки в обсега на Мама, този мъж започва да се държи неадекватно - да послъгва, да се изнизва с приятели навън, да слушка мама за сметка на жена си, да отбягва обсъждане на проблемите и да и се зъби....човекът не може сам да се отърве от Свекървището без да си навлече гнева и на неблагодарен син.

Аз пък съм сигурна /освен, че го пише и в дебелите книги/, че такива мъже си избират и се влюбват в жени по образ и подобие на майките си. Хем бягат от преки обяснения с жените си /подсъзнателно го свързват с чувство за вина и оправдаВАне пред мама/, хем се чувстват спокойни и сигурни с тях. И, разбира се, им се качват на главите - нещо, което не биха посмели да направят с Мама.

Та, не е лошо момчето, само малко е повредено. Но "лекарството" е в ръцете на девойката. Трябва Мама да се прикотка, да и се проучат слабите места, да и се спечели доверието, да и се подават задачки за запълване на времето, за да се почувства значима, за да отслаби хватката и да позатвори Всевиждащото око към младото семейство.
Ако не е мързелана, много лесно и се хваща цаката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите