|
Ето, тук идва въпросът всъщност дали тя е казала нещо, на кого го е казала и как го е казала. По-скоро вариантът при нас е, че ако реша кухнята да е жълта, тя първо ми казва, че би било по-добре да е червена. Ако не я направя червена започва да мрънка на синчето си, че все пак червено е по-добре, и той като един изключително послушен син просто хваща и я пребоядисва червена без дори да ме пита. Ама тя свекървата не е виновна, аз я уважавам. Именно затова съм кръстила темата "шантав мъж", защото той може вместо да пребоядисва без да ме уведоми, просто да обясни на майка си, че моето мнение е важно за него и че все пак това е нашата кухня, а не нейната. Ама това са бели кахъри с кухнята. Като цяло се дразня на това, че явно моят съпруг не може да поеме отговорност към новото си семейство и да се съобразява повече с нас, а продължава да се опитва да си живее като ерген-да си планира сам, да се нервира когато аз опитам да го накарам да направим нещо тримата с детето, като семейство, и да иска да си харчи парите само за себе си. И понеже е грозно да си живее така, предпочита да лъже на поразия, за да закърпи ситуацията Иначе да, всеки има гледна точка, но колкото и да си кривиш душата, едва ли ще кажеш, че поведението му е адекватно. Все пак не съм му опряла пистолет в главата, за да се ожени за мен и да ми направи дете Би трябвало да знае какво прави един мъж, когато е женен. Така както аз имам нови отговорности към него и роднините му, така и той има към мен, детето и моите родители.
|