Да, проблемът е, че няма диалог. Винаги когато се опитам да поговорим, той се сеща, че трябва спешно да излезе или пък прави голяма драма и се нацупва, отказвайки да разговаря с мен. Като една обидена госпожица. Така може да не ми говори два дни, а после се прави, че нищо не е станало. Аз пък се опитвам да говорим зряло, тоест знам, че ако се изпокараме до нищо няма да стигнем, та гледам като се стигне до скандал да си млъкна и да изчакам друг момент. Относно лъжите-в началото се правех на разсеяна, защото бяха за дребни битови неща, но последния път му показах, че съм разбрала, без да му правя забележка. Надявах се да си вземе поука, но няма файда. За мен тези лъжи са обидни и чак не мога да повярвам, че го прави. Така както днес лъже за дребни неща, утре ще ме излъже за нещо сериозно. Просто вече му нямам доверие. Трайкам си, защото когато съм се опитвала да кажа какво мисля, съм чувала думите "тогава си взимай багажа и се махай", което с детенцето е несъвместимо. Той иска да се махна сама. Вместо да седнем и да се разберем, той предпочита да няма диалог... Де да знам как е редно да подходя, освен да почвам верно да си казвам какво ми е на сърцето, пък каквото сабя покаже
Редактирано от Afraidtobealone на 22.02.11 17:13.
|