Ако нещо бъркам, вие ми кажете. Женени сме от няма и година, имаме си детенце на няколко месеца, а най-важните хора в неговия живот са представителите на неговото семейство, респективно майка му. Не обвинявам жената, че се бърка навсякъде и все си налага мнението, защото той така й е позволил и сам е във връзка с нея, за да я уведомява за всяка битова или семейна наша неволя. Случвало се е тя да ме обижда, а той просто да си мълчи и да не заема позиция, явно от шубе мама да не се кара Ама хора, вече се чудя как изобщо е възможно това да се случва. А аз, понеже съм глупава, си зарязах работата, роднините и приятелите, за да се преместя при него на място без перспективи. Мислех, че ще си живеем добре, а то се оказа, че всяка свободна минута ТРЯБВА да прекарваме с неговите роднини. Аз пък не съм такъв човек, искам си контакти, свикнала съм да имам приятели, да имам личен живот, който не споделям с майка ми и баща ми Друг е въпросът, че той се държи грубо, когато не споделям техните планове и искам нещо различно. Направо побеснява, та не мога да го позная. За да е пълна картинката ще спомена и че за пред хората е много мил с мен и детето, а всъщност нито веднъж не ме е попитал дали имам нужда от нещо сега като съм на едното кирливо майчинство , пък аз съм малко горда и сама не си искам. Даже и за детето гледа много пари да не дава. Не че не дава, ама с клизма и с нежелание го прави, а за пред хората все приказва колко е грижовен. Доста и послъгва, та вече и доверие му нямам... Чудя се дали този брак има шанс. Признавам си, че аз малко си трая, тоест не съм седнала да поговоря с него сериозно или да му вдигна скандал, защото той все отбягва темата и ако пък стане дума направо започва да се кара с мен, а спорът свършва със сръдня и надуване от негова страна, сякаш аз имам вина за вечните му лъжи и несъобразителността му. В случай, че бракът ни няма шанс, така като четете каква ми е ситуацията, дайте ми съвет какво да направя, за да не загубя детето си. Имам странното усещане, че само заради самата гордост ще иска да ми го вземе, въпреки че няма представа как да се грижи за него, защото все го няма вкъщи... Аз предполагам, че ще се справя и сама. Нямам големи доходи, но все ще измисля нещо. Егати, права беше майка ми, че любовта не е толкова важна за един брак, а отношението между хората, уважението. Ама кой да я послуша... Сега ще си бия в главата акта за граждански брак
|