А според мен е обратно - най-добрия приятел може да е мама/тати до определена възраст, а после малчуганът си избира другарчетата. До 9-10, а и до 12 сигурно не могат да имат предпочитания - приятелите са тези от класа, от на родителите кръга и съседчетата - толкоз за избора им, пък и айде моля ти се интимни тайни на 9, а и избор)))

Виж вече като ги тресне пубертета, могат(даже трябва!) да направят своя избор, като имат някаква свобода - да се запознаят, да се харесат, да споделят. Дотогава са на наше управление за съжаление, макар да ни се иска обратното. И според мен за момчетата и мамите е особено важно именно в някаква по-голяма възраст да не се предпочитат като приятели - дотогава може, щото са си лапета, после не е препоръчително, да не кажа нежелателно.

Може и да бъркам де, но на един фърфалак на 9-10 не му трябват велики луксове. Искат достъп до компютър, два маркови/модерни парцала, два лафа всеки ден и да играят пред блока. И ако мама е болна, той ЩЕ й помогне, ако е нормално дете и ЩЕ се погрижи да й загаси лампата, ако тя заспи преди него. В този смисъл са равнопоставени, ако живеят само двамата заедно - кой колкото може и когато трябва. Пък много ясно, че аз мога повече, щото съм дърта, изучена и работеща. Тва всяко дете го разбира.