|
не съм съгласна с теб ..... родител който е "най-добър другар" на детето си е добър родител ...
Доста неправилна постановка на отношенията родител-дете. Звучи амбициозно и самодоволно от гледна точка на родителя, когато той заяви "Аз съм най-добрият приятел на детето си", но това са изкривени взаимоотношения. Защо?
Основата на всяко приятелство /другарство/ се гради на равнопоставеност.
Такава не е възможна в отношенията между родители и деца, поне докато децата не достигнат определена възраст и пълна самостоятелност и независимост от родителите си. Дотогава реално децата са в пълна зависимост от родителите си, което предопределя до голяма степен и подчиненото им положение спрямо тях.
Детето може и да те предпочете пред останалите си приятели, но заради качествата ти на по-зрял от него човек - разбиране, неосъждане, полезни съвети, неизменно внимание и интерес към чувствата и проблемите му, уважение към личността му, споделени интереси, обич.
Възможно ли е обаче ТИ на свой ред да очакваш същото от него?
А то да ти отвърне с пълноценни приятелски задължения? При положение, че най-малкото, е с далеч по-малък житейски опит и възможности от тебе.
Резултатът би бил инфантилен родител и преждевременно и излишно обременено с информация и отговорности дете.
Приятелството е и резултат на личен и свободен избор. А доколкото децата не са свободни да си избират сами родителите, нито родителите - деца с определени качества по тяхна угода, правото на свободен избор /поне при децата/ е накърнено.
Аз определено се пазя и се въздържам от претенцията да правя сина си най-добрия ми другар и да очаквам от него същото. Той си има такъв, с когото си споделя всичко, което го вълнува /дори интимни тайни/, аз също си имам добри приятелки за целта.
|