Съжалявам, но не ти вярвам.
Не го казвам с лощо чувство или желание за спор - видно е, че просто имаме различна философия за родителството. Ти си отгледала детето/цата си според твоята, не би го казвала, ако не вярваше, че работи и че се справяш добре.
Но аз виждам нещата по-друг начин и твърдя, че искам да съм на всяка цена родител на моето дете, а ако успея и станем и приятелки, толкова по-добре. Но не искам да съм й приятел на всяка цена, особено, ако цената е да съм й родител. И бих била твъде обезпокоена в един момент, ако тя или аз се озовем в ситуация, в която другата е най-добрата приятелка. Искам най-добрата приятелка на моето дете да е на нейната възраст.
И далеч не съм съгласна, че за да се отгледа едно дете трябва да се жертват удовлствията, кариерата, парите. Моето дете може да е едно от най-важните неща в моя живот, но не е единственото нещо в него. Човек не е пълноценен, ако прави жертва насила. Не може да отгледаш пълноцено дете, ако ти не си пълноценен човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите