И изчетох внимателно опита на миналите по този път :)

Имам син на 11 години, но с малко по-различни проблеми - не са му добри оценките, налагат се наказания, които не винаги се спазват и вършат работа, аз самата съм много заета в работата, искам да имам и личен живот, защото на 38 години все още ми се танцува и ми се ходи на кино и ми се вижда с мои връстници...

Та и ние се борим с изграждането на личността на детето и оцеляването й през пубертета. Още повече, че той има братче на 3 години и това неимоверно усложнява обстановката.

Моят съвет е много говорене с децата, обясняване (за което не винаги имаме време и търпение) и твърдост. Пък все се надявам, че всеки ще открие верния път за своето дете. Няма единна рецепта. При някои става по-лесно, при други - бавно и трудно. Само твърдост и спокойствие!!!

Нали си чувала как децата обичат да тестват границите на търпимостта на своите родители... докато им се качат на главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите