|
За мен най-плашещо на тази възраст е лошотията и липсата на любознателност. Доброто възпитание в смисъл любезност и обноски и полезните навици- малко на заден план като приоритет. Което в никакъв случай не е правилното, просто аз така го разбирам. Но пък има родители, за които нещата се подреждат по друг начин.
За мен деца в тази възраст, на които им хрумва да изтезават животни, посягат на бой при неуспех или проблем, унижават с кеф по-слабите или различните и т.н. са лошави деца. Това би ме уплашило.
Ако няма желание да учи в тия малките класове и няма интерес към поне 2-3 предмета в училище - паке плашещо и бих се старала повече в тая насока.
Но пък на мен нямаше да ми дреме, че слуша рок или се води по модни течения с дрехите - някак ми се вижда преходно и неважно. Пък и рокът си е рок, не е като чалгата, че дасе шашкаш.
За "не"-то за мен това е проблем на самотните родители. В опита да се осигури добрата среда и на горкото детенце да не му липсва нищо, май не смеем да кажем твърдо не. Това за мен е много в сила и знам, че е грешно, но някак...не успявам точно с това.
А за това, че била устата - лошо няма. Но това всичко е според мен. Ако питаш баба си - друго си е детето да е скромно, да поздравява възрастните, да измие пода за радост на мама и да ходи с бял чорапогащник и плисирана пола. Обаче бабата на мен лично не ми е много критерий.
Любознателност, добро сърце и приятелство с мен. Това за мен са най-важните неща. И да, в някои аспекти се дъня, но какво да се прави - идеални възпитатели няма.
Пък за това, че всичко знае - разбират, че не знаят всичко, когато те хванат ей така набрежно без да парадираш, че си много в час с неща, които са им трудни - правопис, сложни логически задачи, рисуване, тестове, текстове...там нещо си. Моят юнак обожава да ме изпитва - знае добре къде съм слаба и къде силна. И се бъзикаме с моите незнания, но знае къде съм авторитет и не се отваря.
Говорете си и й разказвай - за твоя пубертет, за разликите във възпитанието вчера и днес, за твоите издънки и твоите постижения. И всичко, което ти хрумне като подходящо за тази възраст. И си правете сравнения. Аз съм по-слаба с фактологията от моето дете, но съм по-силна в текста.Той е по-слаб от мен в локумите, но е в час с ориентирането с посоките. Аз съм по-добра по математика, защото съм по-голяма и повече учила, но той може да е същия. Той е по-добър с компютърните игри, защото се старае, но и аз мога, ако се напъна да разбера. Такива простички сравения. С теб, с бащата, с дядото, с бабата. Полезно е да знаят, че едни неща са даденост - "пее като ангел", други са труд - "научих двайсет дати по човеки общество".
Абе иначе честно - както и да я възпитаваш, все някой няма да е доволен и ще мрънка. Ако обаче на теб основните критерии ти се покриват - значи си успяла някак си, барабар с малките кусури.
П.С. Не мога да реша егоизмът дали е минус или плюс. За мен си минусен, но пък откъм полезност в днешните времена може и плюс да дойде - ти си решавай.
|
Re: За За родителството и възпитанието на дете [re: morsko_valnenie]
