Тъй като моето свободно време изцяло е посветено на нея, водя я по различни извънкласни форми, рожденни дни ит. н., в един момент започва да се отнася към мен като човек, който е длъжен изцяло да и посвещава своето време. Викаш, девойката те е взела за част от обслужващия персонал. Ами, започни лека-полека да я свикваш с мисълта, че това не е така. И друг път съм го казвала, но моята едно време почти се разреваваше всеки път като закъснеех за воденето и на танци, гимнастика или плуване. Постепенно свикна с обяснението, че имам твърде много работа, за да успявам на секундата с всичко и изборът е или да не се тръшка, или да спираме танците. След това вече не беше толкова изискателна.
Що се отнася до ученето, всички се изхайлазват малко или много в пубертета, но ако не и се снижава драстично успехът, не е болка за умирачка.
А независимостта е хубаво нещо, ама тя се извоюва, а не се подарява. Тя с какво е доказала, че заслужава да е независима?

Най обичам да чета, ама не мога.