Започни постепенно да я откъсваш от себе си - имам предвид не да я оставиш на самотек, а постепенно да очертаеш запазен периметър за себе си - време и място, които тя да се научи да не окупира. Вие сте две отделни личности, а май сте се сляли в една, като тя е обсебила част от тебе. Ето това не бива да става. Престани да я водиш навсякъде със себе си - първо така и създаваш грешната среда и оттам ненавременните и според теб прояви на ранен пубертет, второ - лишаваш я от правото и на съответстващата на възрастта и самостоятелност и трето - формираш и идеята за твоята зависимост от нея. В резултат тя започва да се идентифицира с възрастта и поведението на "големите" - позволява си неща, които не би следвало не само заради деветте и години, а и заради това, че всяка от вас си има своя роля и твоята е на майката, не нейната.
Според мен границата е там, където се осъзнава, че ти имаш твой живот, твои ангажименти /визирам работа, почивка, сън и т.н./, където тя няма място. Тоест, вземи си, отвоювай си свободата си докато е време. А какво ще правиш с нея е вече друг въпрос - може и нищо, може и нещо...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.