|
Здравейте,
последно време имам съмнения относно резултатността на подхода ми към дъшеря ми. Тя е на 9г, живее с мен, с баща и се разделихме,когато тя бе на 1г.Той има ново семейство и не участва във възпитанието на малката.
Не съм от майките, които треперят над главата на дететео си, като пазителки орлици. По скоро съм от майките, които създават възможности. Какво имам предвид.
Имам работа, която ме удовлетворява, изисква контакти, понякога пътувания. По възможност винаги вземам детето ми със себе си, когато работата ми позволява. Дъщеря ми свикна да се среща с много хора, да е активна, да има отошение към нещата, които я заобикалят, разви в себе се едно добро самочувствие на дете, което не се чувства ощетено от по различния модел на семейна среда.
Последно време усещам, че развивайки това добро самочувствие, малката започна да преминава границите, абе с една дума очаквах пуберитетския период да настъпи доста по късно. Слуша рок, облича се модерно, подражава на всички от филмите на Дисни, подготвя си уроците бързо и небрежно, смята,че всичко знае и така. Когато получи за нещо отговор ,,не'' се сърди яростно, т. е. ,,не'' не може да бъде отговор и ако и направя забележка винаги е готова да отговори с едно остро езиче, без дори да анализира забележката.
Тъй като моето свободно време изцяло е посветено на нея, водя я по различни извънкласни форми, рожденни дни ит. н., в един момент започва да се отнася към мен като човек, който е длъжен изцяло да и посвещава своето време. Не че аз имам кой знае какви други интереси освен работата и нея, да си призная. Нямам и друг човек до себе си.
Стархувам се да не възпитам егоистично дете, поощрявайки желанието и да бъде независима и правото и на избор. Как да намеря тази тънка граница между едното и другото, защото детето ми не расте комплексирано, и това е нещото, което ме радва, но не всичко в този живот е даденост.
|
За За родителството и възпитанието на дете
