Спомням си, как в един много важен за мен момент - една защита, предварително изгубена, но трябваше да се явя и да си защитя проекта, малко на живот и смърт работата... цяла нощ и цяла сутрин близките ме нахъсваха за кураж. Внушаваха ми, че съм неразбиваема, трезвомислеща... абе, няма начин да не натрия нечии носове.
10 минути преди да вляза пред комисията си отворих напосоки Библията и попаднах на този текст:

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Казах си - това е. Отредено ми е последното място, сега ще вляза и ще си го заема с чест.
На тях пък им хареса начинът, по който губя - от пълно предварително отхвърляне сами предложиха конкретни корекции и ми благодариха, че ги приемам.
Проектът ми спечели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите