ще ти е мъка. И няма нищо страшно в това.
И мен понякога, в нощ като тази, ме обграждат призраците на хора и събития, които вече не са сред нас или които не можем да променим. Шепот от един друг свят, дълбоко вътрешен, събуден от някоя гънка на човешката душа, от ръкав на лабиринт, който съм мислела, че съм извървяла и по който няма да се наложи да мина пак. Ще поседя, ще потъжа, ще пофилософствам. Моят начин да отдам почит към тях.
А после плачът на дъщеря ми, на която никне зъбче, ще ме върне в реалността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите