Дата на развод не помня, понеже нямам развод, но датата на онази раздяла, дето ме доведе тук преди вече 6 години не я помня. Не за друго, а защото я изживях толкова тежко, че и до днес тези дни от живота ми са като обвити в мъгла. Помня някакви неясни сенки, като очертания на нещо случило се тогава, от тук - от там по някой много ясен миг, но никога цяла, обща картина, помня и това, което са ми казали, че е станало, но вече като преразказ от други хора, а не като свидетелство от първо лице.
И честно казано, слава богу!
Не мисля, че човек може да живее, ако непрекъснато помни болката. Казвала ли съм ви една стара кубинска поговорка? "Няма мъка, която да трае сто години и тяло, което да я понесе." Хората забравят и така тябва да е. Проливаш сълзи, проливаш кръв, оставяш парче от сърцето си, после събираш каквото можеш и продължаваш живота с него някъде другаде. И спомените избледняват, за да могат раните да зарастнат. Иначе се умира от кръвозагуба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите