Orcad, Orcad...

Все пак от развода ни бяха минали 15 години, а от фактическата ни раздяла - 20. Децата имаха прекрасна сватба. Те се обичат. А ние сме техните родители... И въпреки че на сватбата и двамата - аз и бившият ми съпруг, бяхме с новите си семейства... бяхме единодушни по въпроса, че ще се изтърпим за един танц... Това бяха точните ми думи, когато режисьорът на сватбата ми каза, че е така по сценарий... и ние - свекървта и свекъра трябва да открием дансинга...

Има такива моменти в живота, когато искаш хората които са около теб да бъдат щастливи... а това съвсем не е компромис със себе си. Това е просто игра. И ти или приемаш да я играеш или не. Ако я изиграеш и то на майтап - можеш само да спечелиш най-ценното - радостта в очите на децата... Ако не я изиграеш - първо ще натъжиш децата и на всичкото отгоре, ще чувстваш вина, че си ги натъжил в такъв ден...

Е, добре, погледнато от тази гледна точка - не си ли струва да се изтърпите за един танц...

А за да те шашна съвсем - бяха ни натаманосали всички родители на една маса!!! - мен и Боян (Тренди, както го познавате тук), бившия с новата му съпруга и тъста и тъщата...
За първи път от 20 години седяхме на една маса...
Чесно казано аз почти не напуснах дансинга, освен за да си кажа наздраве с родата (мойта и на бившия) или с приятелите на децата по другите маси...

Този ден търпението ми беше подложено на доста сериозно изпитание... и съм горда със себе си, че нито за миг не почувствах напрежение. Бях щастлива с щастието на децата и с това, че мога да се видя и да поприказвам с хора, които не бях виждала от години и напълно се възползвах от тази възможност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите