това си намери твоето поприще : работа, интереси, приятелски кръг и някакво валидно оправдание,за какво оставаш в тази ситуация и какво все пак ти носи тя, за да си в нея все още и давай напред.


По тоя път съм поела сега ,не знам какво ми е най-валидното оправдание, но сега поне мисля повече за себе си.Изкарахме скучна Коледа, но дъшерята беше с нас .Днес цял ден бях на сбирка със състудентки, а онова дяволче пак се надигна в мен и се притесних, че цял ден не няма.Е,прибрах се и всеки си седи в стаята и аз съм доволна.Абе някой ми беше писал, че това е поведенчески модел,граден с години и ще ми трябва време да го променя.Но си обещавам.........
Благодаря на всички ,които ми писаха.
Знам,че всичко зависи от мен, ама помагайте да се нахъсам!!!!!!!!!!
Чета Ви и Ви се радвам,тук сте се събрали страхотни хора!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите