Дано не ме разбираш,защото имаш подобни проблеми.Не питай какво оцеля от мен,мисля че от нашата война изгуби детето ми.Сляпа ли бях ,глупава, почти ме срина,подчиних се, после тежък пуберитет на дъщеричката..
Не искам да мисля кое е причина и кое следствие.Трябваше да проумея, че не мога да го променя ,много се изхабих.Та аз не се уважавах, не се обичах,самосъжелявах се,потъвах.
Имам приятелки,много неща съм крила(не питай защо), сега мога да говоря.Аз живеех в страх за утре.Сега знам, че дипломата ми ще си остане за спомен от студентските години, но връщам вярата ,че ще се справя-опитвам се да повярвам,че не всичко от мен си е отишло.