Днес си мисля, ч е не съм по-силна, но поне вече не плача от обидните думи,просто избягвам обшуването, всеки си стои в стаята.Ако продължа така той може и да проумее, че съм се събудила, че се бунтувам, че няма да се самоунижавам повече.
Може да минем на мирно съвместно съществуване.
Даже нямам сили да пиша сега, ама да ти кажа...
Обидни думи викаш... ти не си ли обиждала?
Да бе, може и да е нетърпимо, ама щом си там - търпи се...
Днес видях една жена, която не изтрайва много мъжа си...
В началото "чумосваше" , а ся кърши пръсти... кофти е да няма кой да те подразни...ку ма разбираш...
Ако оживее пак ще я дразни, ама все таки ще иска да е спретнат, ще му готви и ще си е НЕЙНИЯТ, както и за него...ми тя си е НЕГОВАТА.
п.п: дано ти помогне това...они не се разбират, ама се дирят...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите