Не плача просто тук, чета Ви и благодаря на всички.Дъщеря ми е студентка , но в нашия град,така че живее с нас. Да озлобена е , натрупала е гняв, а аз се чувствам виновна и я обгрижвам повече отколкото трябва.Някой ме пита защо не съм се развела ...и аз се питам сега ...Обич, глупост ,вяра,че нещата ще се променят, родители... но това е минало ...
Днес си мисля, ч е не съм по-силна, но поне вече не плача от обидните думи,просто избягвам обшуването, всеки си стои в стаята.Ако продължа така той може и да проумее, че съм се събудила, че се бунтувам, че няма да се самоунижавам повече.
Може да минем на мирно съвместно съществуване.
Нямам имоти , нямам работа,дъщеря ми още не е самостоятелна.Това ме задържа.
Или просто съм вече толкова слаба.
Може би това е останало от мен-не искам да се самосъжелявам, а го правя..
Е, спирам за сега....