|
Защо искаш да бягаш ? .. като не искаш .. всъщност.
Акъли няма да давам, но ще изложа теорията си за този процес "бягство". Точно това, за което питаш ти - да напусна ли в (час) пик ?! - ако се замислим, е чиста проба ултиматум. Ние правим нещо, което всъщност не искаме. Бягаме от там, където се чувстваме добре. Ако не е извратено, то тогава е отчаяна стъпка, която иде да рече - виж ме, обърни ми внимание, аз искам да направиш избор, имам очаквания, искам да останем заедно, искам, искам .. но не знам как да ти го кажа. Затова ще направя тази олигофрения да те напусна .. белки се сетиш. Сътворяваме олигофренията, напускаме и си сядаме на глупавия задник .. чакайки и наблюдавайки реакцията на отсрещния. Отсрещният, разбира се, е ошамоглавен от постъпката ни и противно на очакванията ни .. се съгласява с нашия избор. Щото това е логичното - да се съобразиш с избора на другия, който е толкова категоричен в действията си. И ето ти я раздялата ! Факт ! Стоят двамата, разделени, и се чудят "що не вечерахме". Естествено .. си имаме оправданието и за глупавата постъпка. Под формата на: "ми тя таз връзка няма бъдеще", "рано или късно ще свърши", "трябва да се сложи точка" и куп подобни. Кой е луд да си признае, че е направил отчаяна стъпка, наместо да говори ?! Невъзможно е, недопустимо, неуважително и мерзско да накараш другарчето си да избира. А точно това ни се иска .. нейде из дълбините на тъмната ни същност. Но глупости ! Дори аз не съм такава. И ! .. ко правим ?! .. мислейки се за голямата работа ?! Самоубиваме се, щото така и така ще умрем един ден.
За сега толкоз .. Ако решиш, че би ти било полезно, имам теория и за това - защо искам и трябва да съм някъде.
Редактирано от pravil-nick на 28.10.10 16:38.
|
Re: Как се бяга от връзка... [re: chavdar4e]
