Не исках да давам подробности, ама вярно някои неща не стават ясни и тръгнахте в грешни насоки.
Реших се все пак да го напиша по-дълго.

На 35+ сме. Преди 2 години откриха на жена ми тежка болест, която само едно извънредно скъпо лекарство (за щастие - по здравна каса, да чукна на дърво) държи на разстояние.

От няколко години има прогресивно увеличаване на дрязгите, несправедливото третиране и нетолерантността на жена ми спрямо мен. Изчезна интимността. След зачеването, секс сме правили 2-3 пъти за последните 3 години. Но най-вече изчезнаха и гушкането, докосването, прегръдките, интимността. Отначало го обяснявах с пост-родилна депресия, после с депресията от болестта, след това с нормално поизстиване на страстта в ежедневието и битовизмите.

И аз не съм ангел небесен, но поне активно се опитвам да работя за оправянето на отношенията и ми се струва, че не виждам подобен стремеж отсреща.

В последно време осъзнавам, че всъщност става дума за отчуждаване на жена ми от мен и умиране на любовта й. И гледайки назад, виждам, че процесът е започнал от години.
Мисля, че все още я обичам, но изчезването на това, заради което я заобичах, ме оставя да вися във въздуха...

И сега съм изправен пред следнiте варианти:
- Примирявам се с липсата на интимност, на комуникация, на справедливо и толерантно общуване. Примирявам се с редовни конфликти по незначителни поводи. Но виждам детето всеки ден. И съм подкрепа и помощ в битката с болестта - редовни медицински изследвания за момента, но след време може да стане нужда да се грижа целодневно.
или
- Разделяме се, което е еквивалентно на "приемам да остана сам и да виждам детето два пъти на месец или както се полага там по закон". С опцията евентуално да намеря интимност и дори любов другаде, което да компенсира отчасти липсата на детето и липсата на конфликти.
- Вариантът "отворен брак" не работи - аз не търся само секс, а общуване и интимност - т.е. връзка.
- Има и още един вариант - всичко е временно и се дължи на депресия или нещо такова, и ако поговорим и поработим заедно...
(Твърде?) Оптимистичен вариант, може би...

Та дилемата ми е: Дали да избера детето + дълга в името на някогашната любов. Или може би това самото би било най-голямата проява на любовта ми. Или е по-правилно да търся моето щастие, за сметка на ограничен контакт с детето. Жена ми никога не е "трупала активи от болестта си", нито е опитвала манипулиране ТОЧНО С ТАЗИ ТЕМА. С други - да.

До скоро изобщо не мислех за раздялата като опция, но срещнах някого, който ми показа, че много от нещата, с липсата на които се бях примирил още при решението за брак, са възможни...

Не че разчитам друг да вземе решение вместо мен. По-скоро си мислех, че някой може да е бил на подобен кръстопът и да сподели опит и мнение, не толкова съвет...

П.П. Ползвам този акаунт много рядко. Гледам, изкопали сте стари постове, които бях забравил. Преди да тръгнат асоциациите - от последния пост до сега се случиха толкова неща, че съм друг.

Редактирано от kome на 25.09.10 17:59.