Ами ти май слагаш каруцата пред коня, още обичаш партньорката, но искаш да я напуснеш защото някога след време болестта ще се отрази и на ежедневието.Никой от нас не е сигурен дори в утрешния ден, камо ли след неопределен брой години.А и може да си чувал поговорката, на болния мъж жена му умря.Та ред няма нито за болести, нито за умиране.
Всъщност ако наистина обичаш някого, колкото и да ти е тежко и гадно, ще посрещнеш изпитанията с него/нея/.Обаче днес истинската любов не е много на мода, къде по добре е да си практичен.
Могат да те изоставят още когато си здрава, права, силна и красива, родила дете/деца/ само защото вече не си тръпка.Та какво остава да те изоставят в момент когато си болна, слаба, с проблеми. . . Същото важи и за мъжете, уви. . . защото и на тях им се случва.
Още си млад явно и си мислиш, че болестите ходят само при определени хора, да те открехна, има една възраст след която 95% от хората вече си имат своите болести и не се знае чии са по-неприятни.Тези 5% ги оставям за късметлиите, каквито не съм срещала скоро, но явно ги има някъде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите