Сигурно наистина тъжиш, иначе нямаше да питаш. Дето казват - сит на гладен не вярва. И ние така.
Имам скъпа приятелка от детските години, която никога не се е омъжвала. Секс на талази, но дори и гадже за броени месеци имА на три пъти. Това до 40 годишна възраст. Обичам си я много, не е с манекенски форми, но е хубава жена, има си нейните недостатъци, но е добър човек, честен и чист. Ама мъж, тц. Много я болеше.
Дълго време прекарахме да се чудим защо...
Аз пък да ти кажа до преди време никак не се гордеех с няколкото си брака и живот на семейни начала. Е, сега не се и срамувам, мои са си и си държа на тях по моему.
Но темата е друга. Защо така?
Толкоз различни не сме. Стигнах само до един извод: на мен никога не ми е било цел. Нито гаджелъка, нито брака. Някакъв лумпен се явявам в това отношение, докато на нея й беше фикс идея.
Факт, когато се предаде, се влюбиха в нея до уши. Какво се случи после е друга тема, но ето едно възможно обяснение.
Докато стискаш до болка едно желание, то сякаш се стреми да избяга колкото може по-далеч. Когато отхлабиш хватката... то вземе, че се втурне към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите