Не говоря за кърменето, а по принцип за криворазбраната "търпимост" на всякакви издевателства.
Макар че и въпросната млада майка можеше да се помести някъде по в края на магазина щом е притупало точно там да си накърми бебето. Или пък да излезе навън? Или дори да си организира нещата така, че да не и се налага точно по време на пазаруването да го кърми. Защо не? Не е толкова сложно - знам го от опит. Но това е просто пример - не, не ме дразни кърмещата майка - учудва ме липсата на такт да го направи насред хипермаркета. И точно за тези неща се опитвам да говоря - нищо няма да се случи ако веднъж някой ти издъни мозъка с чалгата си - ще го преживееш - някой и се кефи. Ще преживееш и лая на съседското куче, докато слиза с асансьора два пъти на ден - ми душичка е, лае си... нищо че е посреднощ примерно - рано сутрин и късно вечер... Ще преглътнеш и това, че си отишъл да разпуснеш в някоя кръчма и хлапета се прескачат с крясъци върху тебе - деца са, родителите им също имат право на почивка... Оправдания за всичко винаги ще се намерят, включително и ако някой гневен съпруг те пребие - ми изнервила си го човека, има несполуки тук и там, я да си стоя в семейството, щото децата и прочее... Още примери да давам ли - те са на всяка крачка - ей ги до контейнера с боклука - маса народ не го уцелва например, ей ги в автобуса, на улицата, на работа - навсякъде... Някой не зачита твоето право и разбиране за съществуване, някой смята, че е супердемоде да има някакъв ред, някакви граници, някакво приличие - и не само твоето право, а и на още много хора - колкото и да сме уникални всеки за себе си, все пак в общото донякъде си приличаме - искаме да имаме спокойствие, да не ни връхлитат по всякакви начини в личното пространство, да не ни налагат своите модели и разбирания - или не? Някъде бъркам? Безцеремонното незачитане на другите е рационално, но желанието да се защитиш от него е ИРАЦИОНАЛНО? Откровено не те разбирам...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.