|
... като ви пепрочетох тая сутрин се почувствах неудобно...честно си признавам.Аз явно съм много търпелив човек, защото почти не мога да си спомня някой да ме е издразнил на обществени места.
Не че не съм пресъствала на шокиращи гледки /веднъж един ексхибиционист си свали гащите до колената, обърна се с гръб към мен и се надупи и това се случи точно пред операта и шадраваните на центъра на Варна, а пък гащите му бяха лайняни... явно изпуснат от лудницата/ но в повечето случаи реагирам или със смях или със съжаление към човека, който се е докарал до това състояние, вместо да се дразня...
Значи въпросът на тази тема би трябвало да е разделен поне на две части.
Къде са границите ни.... и как реагираме като бъдат преминати?
Може да си тясно скроен човек, с множество ограничения и предразсъдъци, но ако си доброномерен и емоционално стабилен за момента, реакцията ти се оказва далеч по-премерена.
И обратното - да си широко скроен човек по природа /за каквато имам нашата Мериголд/, но да си се настроил негативно или да си с намален емоционален толеранс и съответно да се изненадаш от силата и нерационалността на собствената си "гранична полиция".
Когато реагираме на нещо по начин, който сами не можем да си обясним и почваме да се чудим на реакцията си в теми като тази....причините трябва да търсим, не е в особеностите и характеристиките на самото събитие, не в манталитета и морала на обществото и околните, а в самите нас...
Искам да кажа, че Невена е имала съвсем КОНКРЕТНА причина да се издразни от изпъченото майче с голата гръд и празния поглед, насред тълпата в Мола, но тази причина не е в "лошото възпитание на Младежта" или в недоразуменията на съвременното строителство...а в нещо нейно си, лично.
И е добре да открие точно какво - защото необяснимото
/като причина или като сила/ раздразнение е "червена лампичка" за...неадекватност!
Може да остарява и да изостава от времето, а досега да не си е давала сметка за това... може да се усеща изолирана, защото собственото и дете вече е поотраснало ...а може и просто да е в предменструален период и с нарушен вътрешен баланс...или куп други лични дреболии..
Когато намерим конкретната причина има вариант да се случат две неща:
- да изчезне раздразнението ни от обекта и и да научим нещо ново за себе си.
- раздразнението ни да премине в оправдан рационално гняв към същия обект - и да доведе до адекватна и мотивирана промяна в поведението ни ... например, оплакване до ръководството на мола, че не е въвело стая за кърмене и не е сложило на видно място табела с правила за поведение в мола, по подобие на вътрешните правилници на повечето кооперации... и прочие.
Или пък в моя случай - звънване до полицията да прибере психично болния от центъра на Варна.
Надявам се ме разбрахте. Извинявам се че писах толкоз дълго.
Не искайте много, за да може да платите цената.Редактирано от MamaNetty на 19.09.10 12:55.
|