Ми глей ся. В началото на лятото бях с малкия на около 200 км от Варна.
Тракийска гробница - направена в могилата като Пела.
Към нея заведение, малка семинарна зала /за групи/ и ест местенце за продажба на сувенириии.
Входа 10 кинта /в които влиза и обеснятор/, ама аз кат един натурален Ганьо - - да бе да, ша давам аз 10 лв за неща, дето съм виждал та виждал /ма туй друга приказка/
Та седя си самичък и си пия кафето. Спира немска джипка, слиза мама с 3 хлапета.
Иска си купи нещо, ама продавачката знае само английски, а оная само немски:)
Станах аз да помогна от човещина. Купи си оная кото искаше, а продавачката се скъса да ми благодари, ама оная шваба-тц!
После застават пред кафе-машината / изписана на БГ/ и аз пак им обясних кое какво е.
Благодаря-то е забравено из немско пак.
За капак трите нацистчета, довлякоха куфар и сак пред масата ми, изхвърлиха на земята половината съдържание и опищяха орталъка и това пред погледа на майката. Междувременно детето се бе върнало. Ми гледахме ги 2 минути, прекръстихме се и си заминахме.

Права е жената бре, и моето е цицало де ли не, ама винаги майката ще отиде настрани или поне ще се завърти, че да изглежда дискретно.
И сина ми ми вика на заведение "Тати, акаааа ми сааа", АМА не се изсира пред масите.
Никак няма ми е умиление да видя посредата на търговската зала кърмеща, ами ще си река "баси тъпата"
Винаги може да се отдръпне 10-20 метра настрани , нали?