Аз мисля, че има норми на поведение и приличие, които трябва да се спазват. И не за друго, а защото целта е да осигуряват нормалното и безконфликтно съвместно съществуване на много хора на едно и също място.
За съжаление, обществото ни е изпаднало и се е опростачило дотам, че с лека ръка ги погазва и отделният индивид си измисля други, съответстващи на "разкрепостеното" му поведение - разбирай модерно и съвременно - които налага безцеремонно на останалите, защото на него му е удобно така.
Защо трябва да съм принудена да слушам гръмогласните разговори в градския транспорт, писъците на някакви хлапета, които се завират под масите и в чиниите на хората в някое заведение, музиката на съседите денем и нощем - каквато и да е тя, да търпя огромните песове без каишка, които ми се "радват" покрай блоковете или в асансьора, полуоголените задни части на девойки и младежи, които ми се показват по улиците, че и на лекции в университета и прочие, и прочие примери безброй. Защо някой трябва да ме принуждава да приемам неговото лично разбиране за живота и да ми го натрапва на публично място?
Затова има някакъв етикет - неутрално и недразнещо поведение от страна на членовете на обществото - уважението към другите не е празна приказка, а задължителен елемент от социалния живот. Вкъщи всеки да си прави каквото иска, но да не пречи на хората по никакъв начин. Но това е явно отживелица и се поощрява просташката "индивидуалност" - разбирай разюзданост и незачитане на другите.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.