На дъжд прилича самотата
тя от морето расне в небесата
надига се от мрака на полята
и от небето-то е нейна къща-
вали върху града и го обгръща.

Когато капят часове студени
и уличките утрин здрач обвива,
когато две тела неутолени
желаната любов все тъй не слива,
и въпреки омразата горчива,
едно легло отрежда им съдбата
като река е буйна самотата.

Silence Must Be Heard, Noise Should Be Observed...