Вече в новата ти тема ще си пусна дългото и "нормално" мнение.
Пускам го, въпреки нежеланието ти, но там обяснимо се разлигавихме...

И що си мислиш, че е подала молба за развод?
Винаги може да провериш, дали е.
А причината винаги е "несходство в характерите", з да се даде ход на делото.
Да те питам само - ти в кой век живееш, в коя държава и в кой свят?
Нима си очаквал 40 години да правите секс, само един с друг.
Важното е да се прави културно и да не се наранява другия.
Смейство с деца е много повече от секс.
Лесно е да сложиш кръста, но дали наистина осъзнаваш какво следва и че рядко има връщане назад.
Се едно ти си застрохаван да залитнеш?
Що виждаш треската, а не и гредата.
И защо с 2 деца не се пробвате да сте си заедно.
И до ден днешен можеше да бъда нещо много важно и значимо за жената, която роди детето ми, но поради ред причини предпочетох война.
И да прекъсна всичко и да отрека всичко.
Ти готов ли си?
Мога да ти кажа, че ако сте нормални хора и имате здрав разум, може да си живеете разделени и да сте си супер, а даже и заедно с децата да излизате.
Стига с тоя секс бре.
Примерно, аз съм разлюбил майката, но това ко общо има? Излизахме си заедно, държахме се нормално /и сдържано/, па кой я чука се ми тая.
За мен беше важно друго.
Така, че хубаво си премисли нещата и сценариите.
Нараненоето его, води само до прибързани и често глупави решения.
А и всичко това може да е временно.
Попитай себе си на какво си склонен и докъде можеш.
Но от личен опит мога ти кажа - не се пробвай да говориш сериозно, камо ли да винш, току-що залитнала жена. Изчакай я малко да се осафиряса.
Ако искаш съвет от мен
Дръж се нормално, уважително-сдържано, отдръпни се леко встрани, но не от децата.
Не прави нищо - прави се на разсеян и ако можеш се дръж достойно - знам че ти кипи и ври.
ВИнаги има момент, в който жената да започне да сравнява любовника с мъжа си.
Тогава вече козовете ще са в теб, а и решението ще е твое.
Аз взех моето - за добро или зло.