Предлагам да оцениш игнора ми и да спреш да ми се зъбиш с несполучливи анализи.

Нищо не се е прецаквало.
Приеми, че никога няма да научиш достатъчно за мен, камо ли пък тук. Изключая последната ми връзка, за която си поемам пълната отговорност, никому не се сърдя, от никого нищо не искам... нямам брак или живот на семейни начала, който да не е издържал сам по себе си.
Да речем обаче, че семейната идилия във форма "вижте, вижте, имам си мъж и той ме обожава", никога не ми е била приоритет.

Винаги съм искала да бъда майка, да се занимавам с определени неща, да изследвам, да пътешествам и какво ли още не, но никога не съм мечтала да бъда съпруга. И на никого, никога не съм се вричала "до живот", не съм лъгала, и не страдам от угризения. Няма за какво. Хубави спомени.
Случката, която ме доведе до тук, също никога не съм я дисектирала тук, няма и да го сторя.

Вял опит, Алиса, вял, простоват и на светлинни години. Не вървиш пред мен. Пробвай с някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите